Произведението, съдържащо в себе си чертите на ранния Ренесанс, а именно оптимизма и любовта като движеща сила, е отражение на хуманистичния светоглед на Бокачо. Засиленият интерес към чувствения свят на човека и пълното признаване на човешката индивидуалност са само част от основните черти на текста, които могат да се проследят и в двете сюжетни линии – на разказвачите и на героите в новелите. В повечето от разказите от първия ден взима отношение към основните проблеми на своята епоха, в това число и към църквата и религията. Първата новела е ключова за разбиране отношението на Бокачо към новия тип човек. Неговият Чепарело не изпитва никакъв страх от адските мъки и е носител на нов тип морал, който се противопоставя на традициите на християнската добродетел. Този ранноренесансов човек е изобретателен, дързък, разкрепостен, независим от религиозните догми. В „Декамерон“ е представено новото отношение към жените – разликата между Средновековието и Ренесанса. Широко смятано е, че младите жени следва да представляват 4-те основни добродетели (благоразумие, справедливост, умереност и твърдост) и 3-те теологични добродетели (вяра, надежда и благотворителност). Младите дами са непостоянни и вироглави, а Дионео дори твърди, че групата им се основава благодарение на женския разум, а не на мъжете. Женските персонажи в новелите са тактични, остроумни и достойни – добродетелите на Ренесанса.[4] Бокачо се е опитал да равнопостави дамите и мъжете. В новата епоха отношението към църквата се променя изцяло. В Ренесансовата култура теоцентризма отстъпва на антропоцентризма. Вярата в Бог остава силна, но отношението към църквата се променя. Човекът започва да се смята за центъра на света. Църковните ритуали са обявени за самоцелни. Бокачовите думи осмиват лицемерните свещениците и монасите като хора, които не служат на Бога, а само на себе си. Същото показват и новелите, където църковните служители винаги са разобличени – с нищо не се различават от обикновените хора. Те също търсят задоволяване на любовта си с цената на всичко. Отмъщението е един от белезите на Ренесансовия човек. То е често срещано в разказите на младежите. В отминалата епоха е било средство, използвано от боговете, докато сега с него си служи човекът.